Мараджата (Иван Мараджиев)
8 6
27.10.2008 г., 13:25 ч.

Раздяла 

  Поезия » Любовна
780 0 5
Тъмна нощ е.
Черната и пелерина обгръща ни сега.
Сенките бледи на пълната луна
рисуват пейзажи върху меката ти кожа.

Вятърът студен е.
Вещае буря.
И прилепите в пещерите си се крият.
Свещта последна гасне.
Топлина любовна сгрява ни сега.

Горчива сладост на вечността...

Вкопчена в прегръдките ми,
отронваш поредната сълза.
А аз те галя по златистата коса
и думи нежни ти шептя.

Облаци черни закриват пълната луна.
Светлина от факли вижда се в нощта.
Стряскаш се и плахо ми шептиш:
„Бягай! Това е смъртта. За тебе е дошла!”

Изправям се бавно и те поглеждам...

Сребърното острие на смъртта
покрито беше веч с горещата ми кръв.
Духът ми в прилеп се преобрази и в тъмнината се скри.

Слънце горещо огрява те сега.
Още една сълза по бузата ти се излива.
Ледена мъка изпълва те сега
и търсиш моята вампирска топлина.

© Иван Мараджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??