Не ще извикам.
Няма да те върна.
И няма да те моля
със очи.
Дали те любих
малко или много,
оставам сам
да прецениш.
Ще прецениш,
но няма да ме има.
Не ме зови със стон,
със вик.
Всевечна истина -
с любов или омраза
от времето не връщаш
нито миг.
Ръката ми не ще те
гали.
Не ще потъваш
в моите очи.
Разбрал какво загуби
ще е късно,
и да ме викаш,
и да премълчиш.
Не ще извикам.
Няма да те върна.
И болката ще притая.
За сбогом ти не се
обърна.
Обичта си, че загуби
не разбра.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени