Изгубих те - болезнено е,
но всъщност имала ли съм те някога?
Ужасно липсваш ми – естествено е,
оттеглих се, не тичам вече срещу вятъра.
Загадка беше ти за мене,
предизвикателство да те разуча.
Премислях думите ти всеки ден,
стараех се на безразличие да се обуча.
Със всяка нова наша среща
си мислех, че печеля част от теб.
От сън събудих се, размислих
видях, че ти си някъде далеч.
Далеч от мен, от мойте чувства,
далеч от искащи ръце.
Поредната изпатила девойка
на каменното ти сърце.
И въпреки че осъзнавам,
че няма бъдеще за нас,
не мога теб аз да забравя,
оставаш неразчетен и загадъчен атлас.
© Преслава Петкова Всички права запазени