Аз, която искам да съм с теб
до последния момент,
не отронвам нито звук.
Ти вече тръгваш си от тук,
аз крия мъничка сълза,
в миглите оплетена.
Нежно те галя и треперя,
и до сърцето те притискам,
беше мой светът до вчера,
а от утре нямам нищо.
© Маргарита Иванова Всички права запазени