Раздялата е болка, изгаря те и пари
желязо нажежено във плътта
не стихва, измъчва те, повтаря
а после призовава и скръбта.
Болката утихва твърде бавно
раните завехнали белези оставят
и част от теб изчезва във времето безкрайно
а спомените ровят, нищо не забравят.
Раздялата е изпитание, засяга ти Душата
мисълта се лута, търси Светлина
а тя едва блещука някъде в Бездната
дали ще я намери, това си е Съдба!
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени