28.11.2006 г., 23:15 ч.

Раздяла 

  Поезия
987 0 9

Когато се разделят две ръце
едната неизменно е студена,
а сълзите по моето лице
са болката в душата ми стаена.

Дланта целува твоята за сбогом
и тръпне като майка над дете.
Студените очи и гаснещ огън
раздират светналото ми небе.

А пръстите остават неразбрани,
залутани във свойта самота.
Изстиват бавно,целите във рани,
протегнати към твоята ръка.

И скреж покрива кожата ми бяла;
ненужни са ми тези две ръце-
на твоите аз бях ги завещала...
Проплаква тихо гаснещо сърце.

© Рая Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??