leofan (Тони)
3 5
29.04.2007 г., 14:14 ч.

Раздяла 

  Поезия
1377 0 5
 

Погледни моите очи. Погледни.

Капка по капка от тях капят болезнени сълзи,

но студенината болката ще смрази.


Не си тръгвай, топлината ще вземеш ти.

Да се стопля помогни ми,

помогни, че студът в душата повече боли,

от болка силна дори.

Вратата не затваряй, светлината поне ми остави.

Почакай, спри! Обичам те, запомни!

Не ме чуваш, нали? Добре, тръгвай!

Върви, но и да се върнеш

ще можеш само едно студено тяло да прегърнеш!

Разрязана вена ще зърнеш

и от студа на трупа ми ще зъзнеш.

В ръцете ми от лед сковани

ще намериш нож и бележка приковани

и от любопитство кървавия лист ще разтвориш,

заради словата болезнени, разкаяни сълзи ще пророниш.


Заклевам те с падането на нощта

словата мои ще кънтят в твоята глава

и ще помниш написаното в бележка с мои кървави петна,

че "едничката раздяла с теб и любовта,

това завинаги ще си остане смъртта!"

© Тони Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Адски смислено...Браво!
  • "Върви, но и да се върнеш ще можеш само едно студено тяло да прегърнеш!Разрязана вена ще зърнеш и от студа на трупа ми ще зъзнеш."

    Адски красиво.. не зловещо,странно или страшно.. а красиво и истинско..
  • И на мен ми харесва,но ми звучи малко зловещо.Може би защото говориш за смъртта, а тя наистина няма как да звучи по друг начин!Поздрав!!!
  • Прочетох това стихотворение десетки пъти и всеки път то докосваше сърцето ми и това разкриваха очите ми! Стихотворението ти е много красиво, пропито е с много болка и силни чувства и това се усеща от читателя! Стихотворението докосва и има необикновено влияние върху мен! Поздравления!
  • Харесва ми.
Предложения
: ??:??