Застанала сред сатанински свят,
усмихваш ми се чисто, доверчиво –
дете, изпитващо неистовия глад
за всичко най-възвишено и живо.
Но чуждата вселена ме зове –
аз пътник съм, поспрял на тази гара.
Летят безмилостно край мене светове,
потегля моят влак – врати затваря.
И виждам – махаш от перона пуст,
единствена, която ме изпраща,
в раздялата – последния излишен лукс –
последната горчива тъмна чаша. ...