18.02.2015 г., 11:19 ч.

Раздяла в тристишия 

  Поезия » Любовна
359 0 9

Вече вали.

Тръгваш, нали?

Мен ме боли...

 

Тръгваш в дъжда.

В нас е ръжда.

Зее межда.

 

Търсиш вина?

Ти си злина

в ранна слана.

 

И си го знай:

с мен не играй.

Свърши се. Край!

 

С болка от теб,

гладен - без хляб.

Жаден - във степ.

 

В мене вали,

рана солù,

в гръд да боли.

 

Обич не бе.

В мойто небе

мъка реве...

 

Тръгваш, нали?

Нека вали.

Нека боли...

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Приятели!!!Трогнат съм от хубавите коментарии и от оценката!Вие сти ми мерилото!Поздрави от мен и Ви желая хубав ден
    и вдъхновение!!
  • Харесах лаконичния ти,
    но много емоционален стих.
    Поздрави!
  • Изненадващо различен като стил!
    Поздравления, Ники!
  • Интересен стих! Хареса ми!
  • Нахъсано, впечатлява и се чете на един дъх! Поздрав!
  • "Обич не бе.
    В мойто небе
    мъка реве..."
    Боли, ах, как боли тази рана! Лек намери, че гнойта е заразна и често прави бели!Хареса ми!
  • Оригинален стих с троично обособяване. Дори от чисто структуралистична гледна точка е интересен.

    Поздравление, Никола!
  • Интересна структура и категоричен израз!Много хубаво!
  • "С болка от теб,
    гладен - без хляб
    жаден - във степ.

    В мене вали,
    рана соли,
    в гръд да боли."
    Интересна творба, Никола. Много оригинална и въздействаща
    с подтекста си.Поздравление и ведър ден!
Предложения
: ??:??