ELENA_ELENA (Елена Елена)
50 28
3.12.2008 г., 19:32 ч.

Раздялата ни 

  Поезия
681 1 4

Трудно ми е... Не, не плача...

Просто нещо влезе ми в окото.

Нека съглася се с твоя начин,

имаш много доводи "защото".

 Аз коя ли съм да те оборвам.

И коя ли съм въобще за тебе.

Щом в гласа ти няма капка болка,

щом ме караш да се чувствам непотребна.

Знам... Мълчи!... Ще срещна друг... Едва ли.

Не предричай, за да ти е леко...

В себе си дълбоко сме разбрали,

че не съм за теб, уви, човека.

Ще ти кажа нещо на раздяла,

 нещото, което ще ме мъчи.

Малкото ми гордост ме е спряла

да не падна толкова, за да ме стъпчеш.

Шепата достойнство ще те пусне,

а моралът ми ще те изпрати по човешки.

Но излезеш ли, сърцето ще се пръсне,

тръгнеш ли си, цял живот ще ми е тежко!

© Елена Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??