Симулация из неизбежното –
ужасът с яркостта вцепенява.
Огнедишат неспрени рубежите,
в пушеци пролетта погрознява.
Черна дупка избълва пространството,
зейват в хаоса празни квартири.
В пустошта с ледено постоянство,
с гръмък вой гневно вятърът свири.
Закопнели човешко присъствие,
молят се ден и нощ руините,
в лудостта раснат тежки присъдите,
никне стон изпод развалините.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация