Съблечена
от вятърния порив,
в полето потръпва бреза.
Вейките й нежни
леденият дъжд облива.
С мекото си покривало
да беше я завил
поне снега,
а то,
по тънки клонки
и сама -
пред всички
разголена
душа…
Снежинки доверчиви
борове целуват
и прободени притихват.
© Ласка Александрова Всички права запазени