pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
883 17125
10.02.2023 г., 20:35 ч.

Разговор с бетонната планина 

  Поезия » Гражданска
985 3 12

Подивяла от ярост си в страшната пагубна нощ...

Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.

А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,

е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.

 

Умъртвени надежди и сринати плахи мечти,

ослепели прозорци, без време склопени клепачи,

а в недрата ти стене живот, който нищо не значи...

Затова ли под хиляди тона погреба го ти?

 

Планините издигат със гордост до слънцето връх,

а пък твоите много са, килнати – сякаш пияни –

и люлее ги още жестоката смъртна закана,

за да сграбчи дори и последния борещ се дъх...

 

Ти зачеркна живота и твоят смразяващ декор

настани се неканен с бетонната тежест в душите.

Но не вярвам, че с Дявола волята ще разрушите

на онази Човечност, отправила в бъдното взор.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ели, моля те да ме извиниш, че чак сега отговарям на коментара ти! Честит национален празник, миличка!🌹
  • Много силен стих! "...Умъртвени надежди и сринати плахи мечти..." Поздравления, Мария!
  • Добре дошла, ранобуднице!🥰Мислех си, че тази наша готовност да помогнеш е потънала някъде назад в годините, но се оказа, че е жива и аз искрено ѝ се възхитих!
  • Настръхнах, Мария! За тази трагедия няма достатъчно силни думи, за да се опише. Но ме вдъхнови, готовността на хората, които се включиха доброволно, да помагат и с последни сили се стремят, да открият още живи хора. Хареса ми стихът ти и те поздравявам.
  • Колко умно си го написала, Цонче. А всички ние сме длъжни да продължим нататък. И да не спираме да помагаме на тези, които изпитват затруднение да го сторят.
    Лек съботен ден, скъпа!🌹
  • С това твое стихотворение ти даваш име и на моята болка, и на болката на много други хора. Когато дадем име на болката започваме да я гледаме смело и право в очите, а това е нужното начало за да продължим нататък.
  • Всеки трябва да пише, както го е почувствал и щом има нужда да го стори, Цонче. Може би самият акт на творчество е вид лечение за душите ни, които се натовариха с толкова много мъка...
    Искаше ми се във финала да има искрица оптимизъм, Скити! Трябва да намерим здравата почва, на която да посадим пак вярата си – тя ни е нужна!
  • Разтърсващи редове, Мари! Силен финал!
  • Браво, Мария! Аз съм на мнение, че не всеки има право да посяга (да се опитва да изкаже такива трагедии), но който го може е задължен да го направи! При теб няма една дума, коят да виси, да е банална. Страхотно си се справила! Поздравления и чакам другите ти творби по темата, която е събитието на века и няма как се заключи в миналото.
  • Валери, твоите думи означават много за мен, като се има предвид не само емблематичното ти перо, а и това, че си бил председател на жури в национален поетичен конкурс. Благодаря за високата оценка, дано я заслужавам!😊
    Нинка, не съм облякла още в думи това, което се случва в душата ми под влияние на всички новини и видеа от последните дни... Може би ще има още едно стихотворение.💕
  • О, Мари, просто ще помълча под тези редове!
  • Тежка артилерия в Поезията на сайта. Браво!
Предложения
: ??:??