12.11.2024 г., 10:36 ч.

Разговор с Бога 

  Поезия
21 0 0

Човек:

Не вярвам в тебе,Боже!

С какво помогна ми изобщо?

Само да ме наказваш можеш

и никога да не ме поглеждаш!

С какво виновна съм ти,Боже?

Колко мъка на теб ти причиних,

че да ме мъчиш и над мен да не се смилиш?

 

Бог:

С какво виновно си ми,чедо?

Колко още като тебе има,

които не таят своето его,

а разпръскват го като отрова.

Колко много ненаказани

с оковите си от алчност

обикалят и неизказани

мислите ти изпиват.

 

Човек:

А кой роди ги,Боже?!

Кой от калта ги сътвори-

да гледат и да хулят могат,

но срещу теб да се изправят страх ги е!

А колко малко им трябва,

дори да не вдигаш врява,

като чуят нещо,което ще ги засрами,

с рогата към тебе ще побягнат.

 

Бог:

От калта сътворих тяхната външност,

душите им с времето ще съзреят

и като слънчев лъч

над полята от чувства ще греят!

Но дотогава ще бъдат черни облаци,

гръмотевици от тях ще ехтят

из земното царство на стотици глупаци,

които спокойно си спят.

 

Човек:

А защо спят?!Защо не работят,

мързелът ли ще ги погуби

или ръцете си разтварят

и в тяхната хватка ще се изгубя.

Аз не искам да съм като другите,

свои собствени цели желая да имам,

никога с нищо да не наранявам

и нищо тяхно да не искам.

 

Бог:

Ти вече искаш от мене

твоят ден да белее

като на звездите  дните

и на мъглата дъха.

Като на свещите огъня,

на жарта пепелта,

на робата тежестта

и на хора гласа.

Ти вече искаш от мене,

но аз всичко вече съм ти дал,

да се радваш на своето време

и смисъла свой да осъзнаещ тъй цял!

 

Човек:

А къде остана любовта,

която уж движеше света?

Къде остана нейната осанка

или всички се крият зад на ревността сянката?

Знаеш ли защо те питам?

С любов мен не ме дари!

Дори капка на вдъхновение

в мен не пробуди 

 

Бог:

Любов изпитваш ти към други,

но все още не го разбират те!

Трябва в себе си да се затвориш,

за да може всичко да потръгне.

Не си достатъчно смирена-

това е твоят най-голям проблем.

Вместо с трудностите да се бориш,

ти  живееш с тях в един харем.

 

Човек:

Аз искам другите да ме обичат,

да мога в дните им да дишам

и като пеперуда да прелитам

и да кацна върху неговата длан.

Не да копнея за този блян,

в реалност да се превърне той.

Чак тогава ще съм осъзнала,

че ти си Бога мой!

 

Бог:

За да получиш,трябва да дадеш,

но не даваш от своята душа,

а само пръскаш злоба и клет

ще е онзи,чакащ те с отворени обятия.

Не си достатъчно смирена-

това е твоят най-голям проблем.

Вместо с трудностите да се бориш,

ти  живееш с тях в един харем.

 

Човек:

Не вярвам в тебе,Боже!

Само да ме наказваш можеш

и с нищо да не ме поощриш!

Затова отричам се от тебе,

друг Бог аз ще си намеря

и той ще ме дари с ония

неща,които ти не даде!

 

Бог:

И друг Бог да си намериш,

щом не си смирена ти,

и другия Бог ще те накаже 

както никой друг не би!

Отричането е само отклонение

от пътя към твоята вяра,

защото твоето непреклонение

е нечия чужда забава!

 

 

 

 

 

© Yoana Yordanova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??