8.09.2022 г., 13:32 ч.

Разговор с Богородица 

  Поезия
1756 12 45

Рисуват те, Дево, от мрамор те ваят, от думи…

На помощ те викат в борбата със сили нечисти.

Пристъпват в покоя ти с трепет и моите мисли,

щом чуят в сърцето камбани, тревожни и шумни.

 

Полагам глава на гърдите ти, нежно ме галиш… 

Разбираш, нали, как ми липсват ръцете на мама!

Как често красивата цел се оказва измамна!

А дявола бих ли надвила без тебе? Едва ли… 

 

Но толкова бързо забравям дори, че те има! 

По навик сама се опитвам ярема да влача. 

Мечтите ми млади прерязаха груби косачи. 

Прониза ме Ерос, стрелата му смъртно рани ме!

 

Вървях след гласа на Орфей и омайната лира. 

Затъвах в блатата… Прегазвах жаравите боса… 

Все търсех грижовен и предан съпруг като Йосиф.

Но само неверни адамовци мене намираха… 

 

Тогава заключих дома си, залостих го здраво.

На своите рожби дарих любовта си изцяло.

Признавам – не бях търпеливата майка, за жалост.

Но късно е, късно е вече щети да поправям…

 

И все пак могла бих да върна безгрижното детство,

щастливия блясък на други невинни очички. 

Пресвята, молѝ се за мен! Научѝ ме на всичко!

Защото от пръст съм, а ти си Царица небесна! 

 

Албена Димитрова 

6.8.2022.

Павликени. 




 

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В Матей 19:3-6 Иисус Христос е говорил за Адам и Ева като действителни личности. Какво по-силно доказателство от това, че идваме от Адам?

    Господ е надарил Адам с Божествен разум и му разкрил законите на вселената. Адам не е бил примитивен човек, а е проявявал способности за дълбоко изследване на света. Той „дава имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове” (Битие 2:20), което едва ли в днешно време може да направи човек.
    В Едемската градина са били само Адам и Ева - при тях няма прелюбодейство. Техният грях е единствено непослушанието им към Бог.

    Само Иисус Христос казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.” (Йоан 14:6); „ Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и който иде, Всемогъщият.” (Откровение 1:8); и „който спази Словото Ми, няма да види смърт вовеки.” Йоан, глава 8, стих 58).

    От Божието Слово по-мъдро няма! Бъдете благословени!
  • В много християнски църкви има езически ритуали, които нямат нищо общо с християнството. Като примери в България, които са в противоречие с християнството, могат да се посочат също така Баба Марта, нестинарството, жертвоприношението (коленето на агнета, петли) и др.
    Библията не посочва на колко години е земята; по принцип в Стария завет няма
    конкретни дати. В Битие 1:1 просто се казва, че физическата Вселена, включително Земята, е имала начало. Библията също не посочва дата за появата на първия човек.
    Според Септуагинта, най-старата съществуваща Библия, светът е създаден 5508 години преди раждането на Христос, а сега е 7530 г.
    Книгата Битие не е единственото място в Библията, което ни разказва, че Бог създава човека и че човешкото поколение е свързано с Адам. В Евангелието също се казва, че „първият човек Адам стана жива душа.” (1Коринтяни, 15:45) и че всички хора сме свързани: „от една кръв Той направи човешкия род да обитава цялото лице на земята”. (Деяние, 17:26).
  • В Деяние на Апостолите се казва неколкократно, че Павел се бори с езическите традиции, които се опитват да ги вкарат в християнството. ,„Бог, който сътвори света и всичко, що е в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.” (Деяние на Апостолите, глава 17,стих 24 и 25.; „И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива
    да мислим, че божеството прилича на злато, или сребро, или камък – или изделие, излязло от човешко изкуство или измислица” (Деяние на Апостолите, глава 17, стих 29) и други.
    Апостол Павел много пъти спорил дори с евреите, защото те все още тачили ритуалите с обрязванията и жертвоприношението.

    Майката на Иисус е приета за Небесна царица през 431 г. на ІІІ Вселенски събор в Ефес; тогава възникват нови догми, които не са били в древната църковна традиция.
  • Аз не говоря за „различните християни”. Аз говоря за спасените християни!
    От І до ІІІ век християните са били „преследвани, измъчвани и жестоко
    избивани”, заради разпространението им на Евангелието и вярата им в Христа.
    Дори и Иисус Христос не й е отредил важно място на Дева Мария: „Когато Той още говореше на множествата, ето, майка Му и братята Му искаха да Му говорят. И някой Му каза: Ето майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят. А Той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка ми и кои са братята ми? И като простря ръка към учениците Си каза: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Моя Отец, който е на небесата,
    той Ми е брат и сестра, и майка.” (Матей, глава 12, стих 46-50).
  • Затова НЕТЪТ! Да се чете! Ах, този телефон! Извинявам се, със закъснение видях 🌻
  • Неверни адамовци - неверни мъже
    Адам се използва и като епитет за мъж, както и Ева за съблазнителна жена. За това метър е пълен с Адамовци и Еви
    Точно в поезията, където се борави с въображение и представи, да не изпадаме в буквализъм
  • Сега различните християни имат различно отношение към Богородица. Теологичните спорове между протестанти и православни могат да бъдат безкрайни. Небесна царица е според православието – най-масовата религия в БГ – първообраз, закрилящ всички жени и майки. В I век тя не само не е почитана, а до края на III век християните са преследвани, измъчвани и жестоко избивани. До началото на IV век християнството е забранена религия. Император Константин I първо легализира, а после налага християнството в Римската империя в първата четвърт на IV век.
    Дали всички идваме от Адам е вече спорно. По нашите земи са открити селища на около 8000 г.. По-стари са от Адам.
    "неверни адамовци" разглеждам като водещото "адамовци" – примитивни, нецивилизовани, е допълнено с "неверни", като допълнителна характеристика.
    Обратното щеше да е "примитивни дон-жуановци". Така вече водеща роля има неверността, женкарството, а допълваща – примитивността.
  • Никъде в Писанието не се споменава, че християните от първи век се отнасяли към Мария по специален начин, още по-малко, че ѝ се покланяли.

    Възнесените при Бога са Моисей, Илия и Иисус. И това се казва категорично в Евангелието. Докато за Дева Мария не се говори, че е възнесена. А това означава, че майката на Иисус Христос ще възкръсне с всички мъртъвци и заедно с живите ще бъде взета в Деня на пришествието.
    (Библията учи, че „мъртвите не съзнават нищо“. Те не разбират, че им оказваме почит, нито могат да помагат или вредят на живите. (Еклисиаст 9:5, 10; Исаия 8:19).

    Адам не става неверен, спрямо жена си, а съгрешава, спрямо Бог; Адам е неверен към Бога, но е верен на Ева!
    А "неверни адамовци”, касае всички нас, включително авторката и лирическата, тъй като всички идваме от Адам.

    Накрая ще завърша с цитати от Библията: „Няма праведен нито един” (Римляни 3:10) и „ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас“ (1 Иоан. 1:8).

    Бъдете благословени!
  • Библията не кореспондира с митове, легенди и приказки.

    Молитвата е нашето общение с Бога. Само Иисус Христос се застъпва за нас пред Отца. Той Е нашият Ходатай пред Отца.
    „Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника.”:1 Йоан 2:1; „И каквото и да търсите в Моето име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако търсите нещо в Моето име, това ще се случи.” (Йоан, гл. 14, стих 13 и 14).

    Мария, майката на Иисус, не може да бъде царица. Тя е блажена жена между жените на Земята, защото е избрана от Бога за майка на Божия Син, но всичко спира дотам, когато тя изпълнява това, което Ангелът й казва: „Светият дух ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те покрие. Поради тази причина и детето, което ще се роди, ще бъде наречено свято, Божи син.“ (Лука 1:35).)

    Въпреки уникалната роля на Мария, като майка на Иисус, Библията не учи, че трябва да ѝ се покланяме или да ѝ се молим.
  • Искрен емоционален стих! Наистина въображението на твореца го води на странни посоки! Поздравления, Албенче!
  • На мен пък ми хареса невинността в изказа, нищо че е мъничко объркващо особено това с търсенето на Йосиф. Как така тя търси, пък нея я намират??? Тук /признавам си/ логиката ми избяга напълно. Може пък да е умишлен оксиморон. Знам ли?
  • Благодаря Ви, Майсторе, за ценния съвет!
    Имах нужда да го чуя от някого, а казано от Вас, ми дава пълна увереност да следвам собствената си творческа интуиция.
    Здрав, вдъхновен и творящ бъдете!
  • Въображението на творците води до различни начини на възприемане и пресътворяване. Ако сложим пред Пикасо и Дали здраво яйце от кокошка върху кръгла дървена поставка да го рисуват, Дали би го нарисувал пържено ,,на очи", провиснало на клон от дърво с листа, основоположникът на кубизма - един куб с квадратен жълтък в него върху правоъгълен статив. Всеки посвоему вижда и твори. Единият вижда ръбове в овални предмети, а другият - бъдещето на яйцето и миналото на поставката под него.
    Както казва Пепи, бъди себе си, Албена!
  • Благодаря ви за хубавите думи, високи оценки и добавяне в "любими", Стойчо и Капка Роса!
    Пепи, благодаря ти за повторното включване с по-обширен и задълбочен коментар.
    Здрави, благословени и вдъхновени бъдете!
  • "Пътят на Жената" - Жената през блата, жарави, омайвана от някого, пронизвана... майка, заключила сърцето си за други... но намираща сили и упование в прегръдката на Девата, за да продължава по пътя на живота. По вечния път време и история няма, за това е вечен, само измеренията се разминават или преплитат. По-скоро така го възприех, а не като разговор с Дева Мария.
    Ще се повторя, но си е в стил А ла Анабел.
  • Прочетох творбата, прочетох и коментарите, останах удивена и изненадана. Лично за мен това е един калейдоскоп от образи, които именно чрез контраста помежду си придават пълнота и цвят на стиха, правят паралел между божественото и земното. Много ми хареса!
  • Сакрално!
  • Чак пък да се бият?! Те не са антиподи. Няма разнобой. Няма противопоставяне, а съпоставяне. Какво, ако имаше? Има творби изтъкани от антитези и оксиморони съвсем умишлено. Това никак не е лошо. Много от баладите на Вийон са такива. И са шедьоври. Щеше да се противопостави Дон Жуан или Казанова на Йосиф, ако се целѝ пълна противоположност на предан – неверен, женкар. Не адамовци, които са примитивни, нецивилизовани. Търсих едно, намерих друго, казва лирическата, не точно противоположното на него. А донякъде, защото адамовците й са неверни. Това е допълнителна характеристика. Образите са от разни епохи и региони, но съвсем синхронно изграждат творбата. Един вижда едно, друг – друго. Причини – много. Въпрос на въображение, сензитивност, информираност, предубеденост, предпочитания към тематика, черногледство, лична антипатия към автора, към редактора...
    Ясно, не сме на едно мнение. Предлагам да не повтаряме повече едни същи неща.
  • Скъпи Майсторе, не е зле все пак да прочетеш какво съм написала - писала съм простичко и ясно, че образите се бият помежду си и не допринасят за творбата? Къде съм говорила за един или за съвременни герои? За мен голяма част от внушенията губят точно от това, че образите влизат в асинхрон помежду си. Кой разбрал - разбрал
  • Благодаря Ви, Майсторе! Логичен, точен и убедителен сте, както винаги.
  • В една творба авторът казва каквото има за казване, както умее и кой каквото разбрал, разбрал. На едни се харесва, на други не. Аз например не харесвам повечето творби на Пикасо. Слава богу, че светът не такъв какъвто го рисува той.
    Не приемам думите на В. Йотова за анализ. Тя изрази лично мнение, базирано на личните си предпочитания в творбата да има един герой. Или да има само герои съвременници от една гилдия. Няма никакви аргументи в полза на твърдението ѝ, че героите тук са несъвместими. Изкуството не обича времеви и пространствени ограничения. В него всичко е възможно.
    Ако приемем Исус Христос за небесен цар, не виждам защо майка му Света Богородица да не е небесна царица. При положение, че Той жена не е имал. Св. Константин е имал жена, пък майка му, Елена, е царица и светица редом с него.
  • Валя, съгласна съм, че от ласкателите човек няма какво да научи, а от критиците има. Може би не си забелязала, че съм направила малка корекция в "Късна любов", приемайки твоя критична забележка, за която ти благодаря.
    Но сега ти подхващаш теологична дискусия, която аз не мисля да водя, защото това не е теологичен трактат, а личен разговор с Божията майка в поетична форма. За протестантите може да е Богохулство, но за православните и католиците тя е Царица небесна. Освен това считам, че разделянето на църквата е сатанинско дело и в моето сърце такова разделение няма. Иисус Христос е казал на учениците си да бъдат едно, както Той и Отец са едно.
    А доколкото познавам Младен, не мисля, че би написал нещо, в което не е убеден.
  • Скъпа Анабел, човек може да научи много от критикарите и нищо от ласкателите. В думите и анализа ми няма тенденциозност и аз държа на мнението си. Не казвам, че не може да се напише по-добре - може. Твой е изборът кой път да хванеш.
    П.П. Богородица не е небесна царица, извинявам се, този образ граничи с Богохулство.
    Ако Мисана мисли, че може да извади от деветп кладенци вода, това се е негово мнение, но ако всяка творба да се придружава с разбор и анализ какво какво е искал да каже авторът, толкова по-зле за творбата.
  • Младене, Тъжен лирик, трогната съм от вашето внимание и подкрепа!
    Бог да ви благослови, вдъхновява и пази от злото! Здрави и творящи бъдете!
  • Всеки е в правото си да хареса или да не хареса даден текст, но да се правят подобни - тенденциозни коментари, не е редно. Те са израз на пълно неуважение към творческия процес. Тези коментари са напълно неадекватни на този текст. Албена се обръща към Божията Майка и има право на такова обръщение не само в молитвите си, но и тук - на белия лист. Успение Богородично доказва, че Иисус е взел Майка си при себе си и с това е признал божествения й произход.
    Албена говори за "неверни адамовци", разбирайки под това представители на мъжкото съсловие, а не конкретно личността на Адам. Албена говори за Орфей, легендарна личност на певец, символизираща най-висшето в музиката, защото самата Албена е отличен музикант и певец, пеещ божествено. Ерос отдавна е надраснал конкретния си персонаж от древногръцката митология и е навлязъл в гражданствено и масово обръщение. За това свидетелстват и трудовете на Зигмунд Фройд.
  • Въпреки, че коментирах вече това прекрасно стихотворение на Албена - една отлична поетеса и моя близка приятелка, ще ползвам правото си на повторен коментар. Причината е, че с голямо закъснение видях грозната гледка в коментарното й поле - няколко лица, които са организирали буквално лов на вещици, напомнящ годините на Средновековието и светата инквизиция. Една крайно недостойна, неетична и бих казал злостна кампания. Бил съм потърпевш от подобен род действия и слава богу, че бе въведена функцията блокиране. Бих пожелал на Албена също да се възползва от нея.
  • Гедеон, ти сляп ли си или съзнателно изопачаваш съдържанието на творбата ? Лирическата говори за себе си, за своя живот, а не за живота на Богородица. Така че всичко, което си написал, не се отнася до това стихотворение. Нямам какво повече да ти кажа.
    Хубава вечер!
  • Извини ме, Анабел но не ми е ясно, защо в личния разговор на лирическата с Богородица тя прави някакъв исторически разбор на живота ѝ, включвайки Ерос и Орфей, опитвайки се, да се сравнява с нея. Ако трябва да бъда честен никога не бих написал такъв поетичен вариант за разговор с Божията майка, защото не ме интересува, дали е била еретичка или еротиката, която виждаш във връзката ѝ с Йосиф, а това,че Бог я е избрал да роди Неговия Син. Не смятам, че връзката ѝ с Йосиф е тази, която е определила Вярата ѝ в Бог.
    Твърде пространна тема, но за мен поезията предава чувство, в което не трябва да усещаш пояснителна дисхармония, а да те грабва с чистотата си и най-важното с Любовта към Бог, когато се касае за Божията майка.
  • Благодаря ти, Пепи, здраве и вдъхновение ти желая!
    Гедеон, добре дошъл на страничката ми.
    Явно се налага да ти поясня. Неслучайно заглавието е "Разговор с Богородица" - това е личен разговор на лирическата с Дева Мария. Стихът "Мечтите ми млади прерязаха груби косачи" е ретроспекция към ранната ѝ младост, когато все още възгледите ѝ са атеистични (Ерос символизира влюбването, любовта в смисъл на еротика, а Орфей - музиката и поезията, вдъхновени от тази любов), но впоследствие се трансформират във вяра в Бог (Йосиф - обрацец на съпруг и баща в християнството).
  • Албена, едва ли Ив... ще се появи, но бих ти дал един съвет /въпреки, че не мога да пиша поезия/, включи Амон Ра, Ищар и Мохамед, така стихът ще има пълна историческа завършеност. През Египет, Асиро-вавилонците, траки, елини, мохамедани и християни, по този начин образът на Божията майка ще изпъкне повече.
  • Поздравления, Бени! Типично твое, хубаво е!
  • Аз пък не съм изненадана от коментара ти, Дарина, този сценарий ми е познат от миналото лято. Остава да се появи Ив и отборът ви ще бъде в пълен състав 😊.
    Светланче, Русалинче, благодаря ви за високите оценки и поставяне в "любими"!
    Здрави и благословени бъдете!
    Света Марийо, моли се за нас!
  • Чета произведенията ти, защото между тях има много добри, но в случая напълно споделям мнението на Йотова, това тук е една манджа с грозде и нищо повече. Изненадана съм, не съм предполагала, че ще прочета подобно нещо от автор, като теб.
  • Честит празник Рождество Богородично (макар и със закъснение)!
    Света Марийо, моли се за нас!
    Благодаря на Майстора за отличието и на тези , които ми подариха сърчица, хубави отзиви и високи оценки!
    Благодаря и на Валентина Йотова за искреността. Няма да влизам в дискусия с нея, защото го намирам за излишно и безсмислено. Целта не ми е да се харесам на всички, нито живея с илюзията, че това е възможно. Хората са различни, идеалите, вкусовете и предпочитанията - също.
    Желая ви здраве, любов и вдъхновение!
  • Разбира се, всеки има право на лично мнение, ако е изказано цивилизовано, без упреци, обиди и нападки кой какво направил и защо. Не виждам бой на образи. Ако почнат да се бият виртуално авторите помежду си, тогава има проблем.
    Персонажите тук си сътрудничат, като актьори в добре обирана трупа, бих казал. Всеки от тях отваря нова ниша за въображението и тема за размисъл. Жаравата и блатото символизират трудностите от различен характер, които лирическата героиня е преодоляла. Ако човек не може да се отърси от буквалистичния си поглед, ще изглежда за него, че лирическата е разпрегнала коня и го е заменила, теглейки ярема. И е нестинарка, щом боса гази жар. Все пак четем поезия и не бива да гледаме на нея като на историческа хроника със 100% научна фактология, за да приемаме буквално всичко.
    Различните възприемания са нещо нормално. Независимо на какво се дължат.
  • Тези образи се бият помежду си, освен това, ако основната идея на авторката е била да се оплаче на Богородица, че не е случила на мъж като Йосиф в тоя живот, пък се излъгала да следва Орфей и затънала в блатото, а след като Ерос я е пронизал, всички мъже са се оказали адамовци, то каква е връзката с умилението да се върнем в детството? Аз също съм читател и моят прочит е такъв. Ако мисли някой, че нямам право на собствени мисли и мнения, просто ще го разочаровам.
  • Валя, съжалявам, че очакванията ти за еднокопонентност по отношение на персонажите в творбата не са се оправдали. Като бог на любовта Ерос може да върви където поиска. Любовта е повсеместна. И по нашите земи я има, слава богу. За мен тоя микс от персонажи, всеки от които е удачно подбран символ (Йосиф – символ за най-предния съпруг, Орфей – за най-виртуозния музикант, Адам – за най-нецивилизовния мъж) обогатява творбата, придавайки ѝ колорит и политематичност.
  • Значи вървейки след гласа на Орфей и следвайки омайната лира, си затънала в блатото, така излиза?
    И що дири гръцкият Ерос по нашите земи?
    А пък Йосиф - ехааа, на едно място събрани библия, древногръцка митология и тракийска мистика. Направо немам думи
    И всичко това за възхвала на Пресветата Дева?
  • Прекрасно!
  • Топъл и уютен стих Като майчина прегръдка. Поздравления!
  • Настръхнах! ❤️
  • Отново ни поднасяш перфектен стих, Бени. И като форма, и като съдържание!
    Честит да ти е светлият празник!
  • Много ми хареса!
  • Честито Рождество Богородично, Албенче! Нека Бог и Св. Богородица те закрилят! Изляла си си душата в молитва към Святата, Пречиста и Пренепорочна Божия Майка!

    Достойно е наистина да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог. По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
    https://www.youtube.com/watch?v=tXoZ5zd4F2g
  • Всички имаме тръните по пътя си... Браво!
Предложения
: ??:??