Разговор със себе си

8.11.2009 г., 22:55 ч.

Поезия » Любовна

626 0 1

Дали да прелистя тъгата

и другия ред да чета?

Дали ще остана жената,

изчезнала тихо в нощта...

Дали да се скитам в полето

и с вятъра волно да тичам?

Мога да плача с небето

и свойта любов да отричам!

Защо ли се чувствам така,

сякаш сама си говоря,

отпила от своита тъга,

само със себе си споря...

Когато припомням си дните,

отминали неусетно почти,

забърсвам от мене сълзите,

дали ме обикна, дали?

Застанала пред нямо огледало,

отговор търся"дали",

а то е все тъй нямо

в най-трудния миг си мълчи...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rocker (Велин)

2014-12-12T15:39:40+02:00

Много силен стих. Хареса ми невероятно. И има много страхотни попадения в него - "Мога да плача с небето..."! Ще прочета и останалата ти поезия тук. Поздрави!