10.12.2019 г., 11:29 ч.

Разговор със сърцето 

  Поезия
798 3 6

Ще се завърнат ли отминалите дни?
Във вихъра на време полудяло,
за удар се изправя памет зряла,
безпомощно сърце мълви "прости".

Безпомощно сърце мълви: "Прости,
отдай се на покой и на забрава.
Доброто в теб навярно оцелява,
когато наранен си само ти."

Когато наранен си само ти,
в проводник не превръщай се на злото,
на изгрева прераждай се в окото,
разплата в този свят, недей търси.

Разплата в този свят недей търси –
животът сам законите си знае
и с въглени, когато се играе,
и сухо, и сурово – все гори.
Грехът – най-често плод зелен, нехаен,
на раните ти, рана е в душата.

Под пластовете пепел две искри
напомнят – има път към светлината.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Годините минават, а твоята поезия, Вики, остава все така изпълнена с мъдрост, доброта и красота. Толкова много послания са достигнали до читателите ти, подарила си им толкова обич, а чрез силата на словото оптимизмът ти е докосвал всички нас. Продължвай да водиш безусловно най-искрените разговори - тези със сърцето! Води и нас през сложните лабиринти на необятните човешки измерения. А аз ще продължавам да бъда твой верен почитател!
  • Чудесен стих с мъдро послание! Поздравления, Вики!
  • Прекрасен стих!
  • Не зная защо не съм видяла и откроила сред потока от стихотворения твоето поетично бисерче, но сега го правя с радост и с цялото си възхищение, мила Вики! ❤️ Браво!
  • Няма как да се коментира оставяща те без дъх и думи поезия!
  • Хубави послания има в този твой стих! Така е, човек не бива да става проводник на злото. Стихът впечатлява с повторението на последния ред, като начало на следващата строфа. Поздравления!
Предложения
: ??:??