15.12.2009 г., 11:27 ч.

Разходка 

  Поезия » Любовна
792 0 1

Часът е три, излизам на разходка
и търся те нарочно, защото си далеч,
намирам те във себе си, ти винаги си там,
и сядам пак до теб.

Говорим си за сънища, като че ли не спим сега,
разменяме си погледи, шептим, мълчим,
прекрасни спомени на неосъществена реалност,
обичам те, обичаш ме и ти.

Времето лети, усмихвам ти се тъжно,
поглеждаш ме и знам, че вярваш.
Вярваш ми, защото ще забравиш,
а утре пак света ще сътворим.

И толкоз глупаво, така нелепо
отварям несъзнателно очи,
часът е три, навън е тъмно,
пак търся те, а ти си само спомен.

© Иван Манов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??