lips_of_angels (Ем)
164 5067
17.02.2008 г., 9:38 ч.

Разходка до Луната 

  Поезия
838 0 12

В прохладна, тиха, нежна нощ

аз пак съм буйна, непокорна, луда…

Отнасям се в далечните галактики,

за тебе искам да забравя без причина…

Надеждата ме хваща под ръка,

повежда ме в разходка непозната

и Паниката се обажда ей така,

нали е тъмна нощ във хладна зима…

Фенерът ми е Вярата незрима,

огрява мрачната пътека

и вече виждам тебе отдалеко…

До мен звезди-сестрички са,

разбират странността ми -

нали и те са милите призвани

да пазят и обичат тайничко…

Посядам на ръба на Лунната пътека…

Да падна, сигурна съм, няма…

Просто искам да се полюбувам до забрава,

преди да тръгна по пътеката обратно,

където на Земята всичко е реално

и тебе пак те няма…


 

Сълзите стичат се неистово…

Да можех да остана там, във мрака…

Без хора, силуети...

Само двама -

душата ми

и твойта сянка няма…

 




                                                                        Еми

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??