Разходка по Шанз-Елизе
Ще се разходя по Елисейските полета.
И вятъра от декемврийска утрин ще
бучи покрай ушите ми. Отговора в себе
си ще търся на тази улица на мъртвите.
Понякога си мисля, че докато с мастило
писан съм-допусната е правописна грешка.
И търся отговор за сивото. Дали съм на
планета, на която всеки носи в себе си
Дъгата, а аз съм недостатък сив. Или
напротив, всички сиви сте, а аз различен
съм и пазя детската си вяра в приказки.
Не знам дали ще отговоря, но знам че
пътя ми не свършва тук. В кесийка сива
на врата, ще пазя вярата в небивалици.
Ще вярвам, че допусната е грешка в
някой друг, изтерзан от същите въпроси.
И може би тогава ще пристигна в края
на пътя. И може би тогава ще намеря
отговор на сивото. Наближих площад
,, Шарл дьо Гол". И вятъра буча покрай
ушите ми. Или пък били са мислите ми?...
Измъчен от въпроси с неясни очертания
и безсилен в опита да отговоря.
© Радослав Петров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Вдъхновяващо и замислящо...!Знам за сивото, и за дъгата, и за измъчващите въпроси... Ще намериш отговора!Знам...!Браво за стихотворението!
-
Поздрав! Темата за сивото и дъгата с цветове - вдъхновяваща, измъчваща, горяща, смразяваща, вечна...
-
Мина, Фери-благодаря за вниманието и комплиментите!
-
"Или
напротив, всички сиви сте, а аз различен
съм и пазя детската си вяра в приказки."
Поздравявам те- имаш и дар слово, и вяра в приказки, и прекрасна идея! -
Силно, истинско, докосващо!
Пази кесийката с вяра, тя ще ти даде отговора за сивото...
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Лора, кой ли не знае за сивото? Аз просто се опитах да го клиширам по мой си начин. Хубаво е, когато си тук.