25.01.2012 г., 18:03 ч.

Разходка с надежда 

  Поезия » Бели стихове
990 0 9
Вървяхме по снежна пътека,
хванати като деца за ръце.
И толкова хубаво ни беше
със спомени, искренно изживяни.
Красиво, леко валеше снегът.
Галеше нежно бузите зачервени,
а ние с усмивки сърдечни и топли
подскачахме, сякаш бяхме на двайсет.
Не се променяй сега!
Остани си мойто момче.
И дано взаимно успеем
да се преборим с твойте забежки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Предложения
: ??:??