Вчера с моята тайфа

бяхме в близката гора.

Да, обаче изведнъж

се изля пороен дъжд.

Облакът над нашите глави

ни измокри до уши,

но след миг над нас изгря

чудно слънце с приказна дъга.

Ний се втурнахме в игра

и забравихме часа.

Но след миг изгря луната

и се хванах за главата.

Ах, тез хубави игри

ни навлякоха беди.

Колко бой ще има вкъщи.

О, не смея да се връщам.

Ах, каква поука

си извлякохме тогаз,

но на мен не ми пука

вече в този час!