Разкажи ми съня си
Не си ми разказвал отдавна
своите сънища – трудни и тежки.
Хайде, седни и разправяй.
Аз ще те слушам с охота.
Казваш – сънуваш все мен.
А аз разгадавам по тях
твоя объркан тотално живот –
плача със теб, и се смея...
Стискаш ръцете ми с болка –
пусни ме. За миг. Заболя...
Усещам как напират във тебе сълзи.
Но нима ще се спреш?! Не плачи.
Продължи.
(И гласът ти трепери.)
Разкажи ми за всичко, което...
Започни отначало. Не бой се.
Знам, че е трудно,
но продължавай.
Пак ли онази твоя болка те мъчи?!
Защото ... Тук замълчи.
Виждам как нервно дори потрепери.
Тук съм, до теб –
зная, че нямаме време.
Но с болката свиква се трудно.
И дали ... някой с нея печели?!
Виж... Поспри се, не бързай.
Умори ли се вече?
Време е да си тръгвам.
Ти... в съня си почти ме намери.
Хайде, сега – не плачи.
Ще се върна, щом трябва.
Все за мене се сещаш?!
Не във минало време...
Събуди се! Протегни си ръцете.
Прегърни ме - аз съм само отсреща...
Аз съм само... до теб!
© Нели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрав, Нели!
-
Хубав стих, тъжен!Поздрав!
-
Силен е стихът ти, Нели!
Стойностен!
Поздравления и от мен! -
стих, който влиза дълбоко в душата...
разплаква, мила Нели...сърдечно те, прегръщам. -
Силно...
-
Понякога не виждаме това което е до нас, защото мечтите ни са или слепи или много далекогледи - от възрастта е обикновенно... Хубав стих, Златничко -евалла! Зем.
-
"Прегърни ме - аз съм само отсреща...
Аз съм само... до теб!"
и това е достатъчно...силен много
-
Прекрасен, чувствен монолог...драматичен, вътрешен, монолог-обръщение...нещата са прекрасни - само в съня...!!!
"Пак ли онази твоя болка те мъчи?!
Защото ... Тук замълчи.
Виждам как нервно дори потрепери."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
