Разкажи ми за себе си. Само колкото ти си решиш.
Не задавам излишни въпроси, нямам навик да съдя.
Само слушам внимателно, всяка дума поглъщам с очи
и приемам за свои всички битки, любови и скърби.
Разкажи ми спокойно, все едно, че не съм срещу теб,
все едно, че си сам под небесния покрив сияещ.
Отвори си вратите, зад които не влиза човек.
Знам какво е зад тях, друг въпрос е, че ти не го знаеш.
Разходи се из прашното време на мъртви мечти,
припомни си вините, по несторени грешки копнежа.
Аз те слушам, защото съм научила как се мълчи
пред разтворена бездна и сърце без предпазната мрежа.
Разкажи ми за себе си смело, не прави като мен,
не залъгвай с шеги нито себе си, нито пък други.
Лесно пръска се смях и веселие в мрачния ден,
но цената, повярвай ми, плаща се. Без да си струва.
Говори ми за всичко. Явно можеш, затова - говори.
Светове от мълчания раждат кървящи вселени.
Сподели всички болки, всички рани горящи, дори
да трепериш от страх. Аз лекувам, но нищо не вземам.
Леко влизам, на пръсти, не оставям нечисти следи,
пепелта от душата забърсвам ти с опитни пръсти,
тихо паля в небето ти няколко светли звезди
и си тръгвам богата, без да помня, че нося си кръста.
© Вики Всички права запазени