Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
27.01.2008 г., 0:20 ч.

Разкаяние... 

  Поезия
868 0 24

             *  *  *  *

 

 

 

Из тръните на моите безумия

сенки хвърлят огнени кристали,

сред върхове на тъмни пълнолуния

пясъчно във мен цъфтят корали...

И в светостта на мислите си в бяло,

в хлад озъбена прегърнал съм душите,

сред стволове колонно в катедрали

почиват върху острието на стрелите.

От нереалните мостОве над морета

закътан дом строя между дъбравите,

нагазил в пълноводието на "Лета",

а мътна е... реката на забравата...

И мислите ми, като жерави през лято,

долитат там, където не ги чувам

и колкото е по-висока любовта ти,

аз толкова по-ниско те целувам...

 

 

 

                 *  *  *  *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??