21.01.2008 г., 22:06 ч.

Разказ за бъдещето 

  Поезия » Любовна
865 0 3

Отново аз ще съм сама.

Отново ще живея в мрака.

И никога не ще погледна аз

отново във очите ти коварни.

Че този поглед ме сразява

и падам мъртва на мига.

И пак ще гледам даже и звездите тъжно.

Ще чакам да настъпи пак деня.

Не искам да те срещна вече.

Не искам с тебе да съм пак.

Ще чакам аз да видя падаща звезда,

за да стане пак сърцето ми щастливо

и някой друг, не ти, ще бъде тук до мен.

И може да не съм перфектна,

може да не съм добра,

повярвай, зная само -

        няма да съм винаги сама!

                                                                                         ζ

© Михаела Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??