Тази нощ запалих всички светлини,
а луната мила нежно ми шепти
приказка за стари, стари времена,
за любов и ревност и за зла съдба.
За девойка мила като нежен цвят,
със коси от свила, златни, с аромат,
със очи небесни, сини светлини,
със трапчинки, украсили две страни.
Тя обичала безумно момък млад,
най-красив бил той във родния ѝ град.
Но за жалост страшна или за беда
друг един харесал милата мома. ...