26.09.2017 г., 11:08 ч.

Разковничето Самота 

  Поезия » Свободен стих
635 0 0
Да тръгнеш и да не се върнеш.
По пътя прашен, някъде далече
блести разковничето – Самота.
Подремва в нея поглед на сираче
и тиха, тъжна доброта.
Да тръгнеш, но да не се върнеш.
Потънал в дебрите на тъмната гора
да плачеш като свито пеленаче,
недочуло дума добра
и за никой нищо да не значиш....
Всъщност нужна ми е самотата.
Като лек, като подарък, може би. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??