Защо ме гледаш тъжно и сломено...
Подръж ръката ми, стопли я,
усойно спуска се нощта, студено...
Душата ми е черна, погали я.
Защо със всички сили обичта притискаш?
И аз, и ти отдавна знаем непробудените наши чувства...
И ето ме - готова до припадък да възвисна!
Да мога отново! Да бъда! Да вкусна!
„До гроба вярна" - Тъй сърцето рече!
Фатална вечер, всичко крещеше „Тринайсет"
Не пускай ръката ми, но си твърде далече...
Разкъсва ни, тебе и мене... Предай се... ...