yotovava (Валентина Йотова)
2644 22373
7.09.2018 г., 3:32 ч.

Разкъсване на сребърната паяжина 

  Поезия » Любовна
484 12 11

Усещам фалша – рано или късно,
когато почне да струи умора
и в задушаващата ѝ прегръдка
с теб – постепенно – спрем да си говорим,
и все по-често почна да излизам –

дали за хляб, или за нещо дребно –

и изтънее сребърната риза 

на паячето в тихата ми дневна.

Дордето здрачът още е копринен,

е точно времето да си отидеш –

ако със теб един към друг изстинем, 

не искам да го мисля, нито видя.

Не мога вечно да те боледувам,

и т ихото да ме притиска в мрака.

Понякога и болката си струва...

ако умееш дълго да очакаш. 
Но не и ако всичко се диктува 
от кризата на средната ни възраст 
Не става в любовта да се преструваш 
единствено от страх да не замръзнеш. 
Защото мога фалша да усетя, 
а паяжината – да я разкъсам. 
Все някога на изток ще просветне. 
И моля се – дано не бъде късно.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Влади.
  • Гавраиле, знам ли, но тогава май сме най-трезви, най-можеши и най-искащи. И най-уязвими.
    Таня, Светулче, Роби, Кери, Вики, Мария, Райне, Георги и всички, които надникнахте - благодаря ви
  • Валя,тази средна възраст, дали ние не я натоварваме с нашите си неумения понякога да не се справяме добре в живота.
  • Аплодирам !
  • Хубави стихове създаваш, Валя, силни!
  • "...Защото мога фалша да усетя,
    а паяжината – да я разкъсам.
    Все някога на изток ще просветне.
    И моля се – дано не бъде късно..."

    Дано!...
    Отново докосващ стих, Валя!...
    Почитания!...
  • Много!
  • Хареса ми много!
  • Уникална си с това светоусещане и с таланта си, Вал! Благодаря ти за прекрасната Поезия!
  • "Не става в любовта да се преструваш
    единствено от страх да не замръзнеш. "

    Уникално истинска поезия....
  • Хареса ми...
Предложения
: ??:??