evanescence85m (Слави Иванов)
5 11
23.10.2007 г., 21:05 ч.

различен 

  Поезия
935 0 5

Мрак далечен в бездната се стича,
изпълнен той е  с ужаси и страхове.
Мъглата на нощта душата ми обрича,
в страдание и мъка, изпълнен с грехове.

Очите си затварям и не виждам светлината,
сега животът ми е хаосът в мен...
Угасва пламакът, трептящ в звездата,
загивам аз премръзнал и студен.

Не ще ме сгрее огънят разпален в мрака,
от тебе, женското сърце.
Единствено аз искам днес, е знака,
кръг един, стрелка разсечена на две...

© Слави Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • не ти и трябва да споменава6 прякори.това че сам откачен и ми прещраква мозъка не им трябва да го знаят хората
  • През много изпитания мина този стих,докато стигне до тази страница ,помня повода за написването му,как се нуждаеше от "материал" и лист.Браво,{няма да споменавам прякори },това е най-хубавия ти диалект. Все така да си говорим с тебе!
  • Поздравления!
    Хареса ми тъгата в него!
    И нека следващият ти стих бъде по-светъл, а защо не и влюбен!
  • Много хубаво! Браво!
    С обич.
  • Много е добро.Харесва ми стила ти
Предложения
: ??:??