Този ден е различно усмихнат
и навярно, защото е мой,
закачливо в очите ми спира…
Но и там не намира покой.
Просто взима две шепи надежда
и идея за луди мечти.
Може би любовта ми усеща,
щом с лъчите на слънце струи?...
И е толкова пролетно влюбен,
като жадна за ласки жена…
Даже вятърът, леко учуден,
сякаш спира до мойта врата. ...