Странно как ми избяга сънят,
щом реших да рисувам живота си.
Взех бои, взех дузина платна
и забърках мечтите с въпросите.
На платното изгряха звезди
и луната отново засвети.
Светъл спомен, красиво преди....
В жълто злато валят цветовете.
После дъжд се роди, полудял...
В цвят на люляк страстта се разстели.
Любовта в моя поглед се спря
и в очите ми дом си намери.
В синьо бликнаха нови мечти,
(неведнъж в тях блестяха сълзите).
Често пъти от обич боли,
щом решим да й скрием следите.
Затова нарисувах света,
в който двамата с теб сме различни.
После, с първите капки зора
седемцветно денят се разлисти.
© Йорданка Господинова Всички права запазени