Самодива (Вики)
535 5952
14.12.2021 г., 17:39 ч.  

Различен свят 

  Поезия
558 3 7

Очи затварям. Влизам в онзи свят,
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
че с жребия си, всеки е богат. 

 

Напред пристъпвам. Виждам светлина.
Посреща ме с прегръдка  пустотата.
На слънцето, изгарящото злато
стопява всяка мисъл за вина. 

 

Потъвам бавно. Води ме искра
към бездната на вечното начало.
Край мен блести ефирът в нежно бяло
и вливам се в магическа гора. 

 

Изскубвам  трън. С ръцете си издрани
превързвам крехко, счупено крило.
Способни сме, навярно, на добро,
дори когато целите сме в рани. 

 

Вървя по път. Изпълва ме надежда,
че някъде е жива красотата.
Докосвам с обич тварите, цветята
и вярвам, към върха, че ме извежда. 

 

Очи отварям. Всичко пак е сиво.
Добре, че съхранявам цветовете,
пътеката и птиците, в сърцето,
за да успявам просто да съм жива.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??