Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
14.08.2007 г., 23:45 ч.

РАЗЛИЧИЯ 

  Поезия
944 0 26
Думите грешни са, с парещ език ги изричаме
и крием дълбоко в ъглите на тъмните мисли.
Поболяваме спомена, скришно с въжета го бесим,
после мием с парцалите, искаме  пак да сме чисти.
А дали се обичаме, има ли смисъл от болката?
Само камъни хвърляме, всичко до кръв изорахме.
Непростени останахме, толкова прошки си искахме
и от общия път... по различни пътеки вървяхме.
Във затвори превърнахме тези душевни пространства.
(Свободата е горе... където усмихват се птиците).
И напразно осъждахме тези различия в странства.
По-добре да затворим очи и там да сълзим... под ресниците
От излишност изтръгвахме стихове, с думи кошмарни.
Изпотъпкахме нашата обич... със калните стъпки.
И сега да се молим за нея... наместо шамар е.
Нека тръгнем... отделно, без чувства пришити на кръпки.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??