Как времето е отлетяло
и смисълът е вече друг...
А някога сърцето е туптяло,
бленувало да бъде тук...
Една застинала картина
пред мене оживява,
ала днес е някак празна,
тъжна, нежелана...
Сега в спомени пътувам
свидни, вчерашни почти,
но себе си не разпознавам
в скъпи мигове дори.
Тъга ражда се мистична
по онези мои дни...
аз съм толкова различна,
а тук всичко е като преди...
© Мартина Всички права запазени