Увлечени във сиво ежедневие,
животът в своя ход повлякъл ни,
по улиците движим се забързани,
очаквайки днес "нещичко" да стане.
А всеки движи се във свой си ритъм.
С поглед горд, надменен, празен.
Чете се в него само безразличие:
"Какво ме гледаш!
Аз съм по-значим, по-важен!"...
Не искам в сивия капан да падам!
Че сивото безлично е! Не ми отива!
Затуй и днес изпъквам над тълпата -
различна съм, не ще го крия!
И движа се плавно в ритъма свой си,
усмивка дръзка лицето покрива,
погледът винаги гледа простора,
сърцето ми бие, защото съм Жива!
© Диана Бунева Всички права запазени
Поздрав!