Не ме поливай
няма да поникна.
Повярвяй…
тази почва не е моя
Една любов по –истинска,
по-пълна,
отново те очаква зад завоя.
Не мога да съм розата,
която
ще гали сетивата ти
омайно…
Различна съм,
ранимо ,нежно цвете,
във грудката си скрило
тъжни тайни.
© Вени Иванова Всички права запазени