Когато си говоря странно с птиците
и стигам с мисъл греещи звезди,
спуснала над поглед тих ресниците
недей се чудиш и не ме кори...
Не знаеш колко ми е нужна
глътка въздух след вихрушката – беда
от теб дошла, но незаслужено,
защото съм далечна и греша.
Поискай само да се върна бързо
след бягство кратко в чуден сън.
Тогава виж как примка се развързва
и чуй камбанния ми ведър звън. ...