Различните деца ... така понякога
пресичат магистралата на дните ни -
без вдигната ръка, без отражатели
и в челен сблъсък драскат по душите ни.
Светът им е прикътан като в орехче,
орисано от феята на грешките -
горчивото, дори да дойде в повече,
да не покапе чистите ни дрешчици.
Различните деца не тичат с нашите,
те не рисуват шарени човечета
и нищо, че се смеят или плачат. Те
остават все в ъглúте на планетата.
И само, само в погледа на майките
узряло тегне гроздето на болката.
Но истината, всъщност, както знаете,
е, че за тях и майки няма толкова.
Различните деца растат по Коледа,
когато щедро даваме излишното
и в съвестта запушваме пробойната
от игления нáпев на различното.
© Владо Всички права запазени