3.03.2021 г., 7:16 ч.  

Разлистена пред теб съм книга 

  Поезия » Любовна
365 0 4

С капризите ти, мила, свиквам

и не за просто, ей така.

Мечтанията ти обиквам,

не ще го тука отрека.

Един ден само да ме няма

и розите бодливи са.

Настъпва пак епична драма

и жъне болките коса.

 

И мълнии на Зевс ме жарят,

нали си неговата щерка,

а думички сърдити парят

от сорт лилавичка пиперка.

Луната се завърта лудо,

започва звезден, тъжен бал

и как, по някакво си чудо,

със теб съм още оцелял?

 

От бронята си полза нямам,

че ти стопяваш я за миг.

За мъките не съжалявам

щом грейне нежният ти лик.

Усмивчицата ти ми стига

да бъда съживен и нов.

Разлистена пред теб съм книга,

не крия нищо от любов.

 

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??