Колко е размера сърцето,
колко може то да побере?
Волно като птица е в небето,
необятно сякаш е море.
Може би се храни със усмивки,
може би сънува светлина.
Всяко очертание, извивка,
сбира сто прегръдки, сто слънца.
Сигурно мечтае за милувки,
после ще препуска с дива страст.
Диша само въздух от целувки
и е с точност на голям компас.
Колко е размера на сърцето,
аз го зная – колкото юмрук.
Ала в него сто Вселени, ето
чувам всяка – с биещия звук!
© Данаил Таков Всички права запазени