19.10.2010 г., 14:47 ч.

Разминаване 

  Поезия » Любовна
725 0 8

Аз някак закъснях и да те срещна -

навярно ти на този ъгъл си ме чакал,

навярно си ми носел даже цвете,

навярно плахо си пристъпвал в мрака.

 

А аз... По пътища без име все се лутах

 и все преследвах някакви химери

и твърде дълго себе си залъгвах,

че рано е, че имам още време.

 

А ти навярно дълго си ме чакал

на този ъгъл, вгледан в две посоки,

аз в себе си единствено се вглеждах,

оплаквайки житейските несгоди.

 

И най-накрая ти оттук си тръгнал

 и може би  с друга под ръка,

аз късно теб се сетих да потърся,

но срещнах вече само самота.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е. Късно се сещаме да направим стъпката. Терзаем се и съжаляваме за пропуснатите шансове.
  • хубаво е
  • Тъжен, стаено-емиционален стих!Ако ще ти стане по-добре - Понякога разминаването е за предпочитане пред сблъсъка с неподходящ обект или субект! Някои твърдят, че в света има 1- единствена наша половинка... не знам, струва ми се крайна подобна категоричност, но със сигурност "кръвната ви група" трябва да е сходна!
  • понякога...
    но пък стихотврението макар и тъжно...
    е много хубаво...сърдечен поздрав, Таня.
  • Тъжно!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.168403.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/5001e6d94d89a4b42a17a694a298ad51.gif" border="0" /></a>
  • Хареса ми ,но ме натъжи!
    Поздрав и от мен!
  • Много хубав стих!
    За съжаление животът редува срещите с... Разминавания...
    Привет!
Предложения
: ??:??