Удря камбаната - пет,
а при тебе сега май е четири...
Тоя звън бие дълго в душата ми,
а ти... ти дали го усети?
Не закусваш ли вече със мен
или залъкът някак горчи ти!
И щом даже не си с очила,
защо не ти виждам очите?
А ръцете - къде си ги скрил,
знаеш - аз от прегръдки живея!
А за твоята топла усмивка
да попитам дори и не смея... ...