Очите ми не са огледала...
Защо се търсиш, отразен във тях?
Обичах те - безумна съм била
да крия сълзи в изумруден смях.
Ръцете ми не са като лиани,
извити в задушаващ реверанс.
Аз никого не моля да остане
и нямам вяра в следващия шанс.
Защото знам - той ражда се тогава,
когато порив гасне изтерзан.
И винаги така се разминават
отчаяни сълзи и светъл блян...