Защо се страхуваш да бъдеш щастлива,
нима ти е сладка съдбата горчива,
шиеш на гоблен все самотата,
кафето си пиеш после с тъгата.
Принцът, напразно, отнякъде чакаш,
гледаш навън, уж неволно, във здрача,
спри да го чакаш, излез, потърси го,
може би някъде тук е, наблизо.
Той е в съседната кръчма отседнал,
решил е да скъса въжето последно,
с приятели стари, партньори по чашка,
дебели ги дрънка и всички му пляскат. ...