valia1771 (Ивон)
371 11611
16.10.2009 г., 11:24 ч.

Разминаване 

  Поезия » Любовна
557 0 4

Защо се страхуваш да бъдеш щастлива,

нима ти е сладка съдбата горчива,

шиеш на гоблен все самотата,

кафето си пиеш после с тъгата.

 

Принцът, напразно, отнякъде чакаш,

гледаш навън, уж неволно, във здрача,

спри да го чакаш, излез, потърси го,

може би някъде тук е, наблизо.

 

Той е в съседната кръчма отседнал,

решил е да скъса въжето последно,

с приятели стари, партньори по чашка,

дебели ги дрънка и всички му пляскат.

 

Късно самотен се връща към къщи,

вълк-единак в дом студен и намръщен,

събрал е той смелост и номер натиска,

но ти пак си пила сънотворно с въздишка.

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми. Написано с лекота.Браво!
  • Хехе, усмихна ме ! С деликато чувство за хумор иронизираш Съдбата
    Харесва ми ! И от мен имаш шестица
  • много хубаво и истинско...и я го потърси в кръчмата!6!
  • Някъде по света двете половини на едно и също сърце се търсят...!
Предложения
: ??:??