И пак съм тук,
и пак сме двама!
Мълчим като пред божия олтар!
Че господ знае всичко –
дари ни той мига да сме сами!
Дали е миг –
не може никой да ни каже.
Ще имаме ли сили да решим?
Ще мога ли през себе си да мина
и да целуна твоите очи?
Ще мога ли?
А толкова е трудно
в сърцето си страха да усмиря!
Но все мълча.
А болка от душата ми извира!
Залива целия ми свят
И цялата ми същност се превръща
в изпепеляваща вина!
Обичам те – дали ще кажа?!
Дали ще искаш да го кажеш ти?
В очите ми те моля погледни ме!
Мига за себе си оттам вземи!
АЗ може и да те отмина –
ТИ болката ми – запомни!© Елена Бързева Всички права запазени