ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
19.07.2018 г., 23:12 ч.

Разминаване 

  Поезия » Любовна
818 3 4

Навярно аз не съм за теб роден,
и ти живееш в приказка със някой.
Ликът ти нежен се удари в мен –
със поглед ми взриви душата.

 

Останах по сърце. И по безглас.
Усмивката ми лапаше мухите.
Косите ти танцуват летен валс.
Трапчинката ти ме разпита...

 

Признавам, пожелах те аз сега...
На кожата ти рози разцъфтяха.
Съблякох цялата ти суета
със порива, бушуващ в тишината.

 

Отрони две бездумия. С криле.
Разбрах, че кацат в мен, но беше късно.
Подмина ме... Парфюмът ти – море –
удави ме... На устните възкръснах...

 

Целувах като мъж, хлапак и бог,
а ти ме сграбчи силно и... ме дръпна.
Плестникът беше просто за урок...
И после времето при нас се върна.

 

ekstasis

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??