Ние с теб все ще се разминем,
зад някой ъгъл, на някой кръстопът.
Ще чакаме всичко да отмине
и все някога душите да се засекат.
Но все по-трудно се вярва в това
и все по-дълъг става този път.
Бих искала да се раждаме с крила,
за да могат и телата да летят.
Дали тогава заедно ще полетим
и ще поделим ли общата съдба?
Или вечно отделно ще вървим,
докато не свърши с нас света?!