22.08.2021 г., 22:48 ч.

Разминаване 

  Поезия
450 0 1

Завържѝ си косата на плитка
и с червило рисувай омая.
Не желая да влизаме в битки
и сега пред света ще призная,

че когато те няма, умирам,
а когато сме двама, земята
пее песен, в която всемирът
е отворил душа за жената.

Не забравяй кога си замина
и кога ми открадна сърцето!
То е цвете красиво в градина, 
но ридае сега там, където

няма смисъл да влизаме в битки.
Той, животът, е толкова кратък.
Завържѝ си косата на плитка
и вървѝ си по пътя нататък...


 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Митко, в живота има много кръстопътища. Огледай се, в близост те чака нещо много красиво!😄 Поздравявам те за стихотворението!👏
Предложения
: ??:??